Лаборатория „NEETs младежите в България: изследвания и дизайн на политики“: платформа за диалог между наука и политики
Лабораторията вече е отворена: нека поговорим за младите, за които рядко се говори
Ако си представяте лаборатория с бели престилки и епруветки, ще се разочаровате. В нашата има въпросници, данни, дискусии и много експертиза. Основният ресурс е любопитството: кои са всъщност NEETs младежите в България и защо за тях се говори повече с числа, отколкото с разбиране?
На 17 юни в Института по философия и социология при БАН официално отворихме врати на Лаборатория „NEETs младежите в България: изследвания и дизайн на политики“. Не искахме тържествено прерязване на лентата, а истински разговор. Затова първата ни работна среща събра на една маса експерти от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на образованието и науката. Дискусията беше динамична и конструктивна и ни даде много поводи да се замислим.
Кои са NEETs?
Съкращението идва от Not in Education, Employment or Training. Така наричаме младите хора, които в момента не учат, не работят и не се обучават. Зад етикета обаче стоят много различни истории, които трябва да бъдат чути и осмислени за истинско разбирне на ситуацията и реални, работещи политики.
Какво предстои
Предстои първото по рода си цялостно емпирично изследване на явлението в България. Ще започнем с експертни интервюрта и фокус-групи, след което ще интервюираме около 3000 души на възраст 15–34 години, като извадката ще бъде национално представителна. Освен общия въпросник ще има и специален, насочен към самите NEETs младежи.
Защо това е важно
България е сред страните в ЕС с най-висок дял на NEETs и е непосредствено след Румъния. Данните на НСИ показват спад от 2016 г. насам, но не е ясно колко от него се дължи на работещи мерки и колко на демографски процеси и миграция. Не искаме да гадаем, а да разберем.
Има и въпроси, които рядко се задават на глас. Защо възрастовата граница е 29 или 34 години? Кой решава докъде някой е „млад“? Нашата теза е, че NEETs е не просто статистическа категория, а форма на социална маргинализация. Тя се ражда там, където неуспешната социализация се среща със специфики на икономиката и трудовия пазар. Ако погледнем цялата картина, можем да предложим политики, които наистина работят.
Ще проследим и един въпрос, който често остава без отговор: какво се случва с младите, преминали през програми за обучение, социализация и връщане на пазара на труда? Намират ли устойчива работа, или се връщат в изходна позиция?
Следете сайта на проекта, за актуални новини, данни и анализи.
Проектът „Новите форми на заетост и развитието на дигитални умения: ключови фактори за успешното интегриране на NEETs младежите на пазара на труда“ се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ по Конкурса за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2024 (Договор КП-06-Н85/12 от 05.12.2024 г.).
